История на Китай
Династия Цин
秦 - 秦始皇帝
Цин Шъхуан
китайски император
 
ЗАПОЗНАНСТВА
 
Цин - (778-207 пр.н.е.) е едно от царствата през двата периода от китайската история Пролет и Есен и Джанго Дзе (Епоха на воюващите държави). Към края на периода Джанго Дзе то става най-силната държава и обединява за пръв път Китай. След обединението (221 пр.н.е.) дава името на първата китайска династия.
 
Император Цин Шъхуан-ди
 
Цин Шъхуан-ди - 秦始皇帝 (259 — 10 септември 210 г. пр. н.е.) е владетел на царството Цин (от 246 г. пр. н.е.). Слага край на многовековната епоха на Во

 

юващите царства. Към 221 пр.н.е. установява единолично господство върху цялата територия Вътрешен Китай и влиза в историята като владетеля на първата централизирана китайска държава. Основаната от него династия Цин, която според намеренията му трябва да управлява Китай в продължение на 10 хиляди поколения, е свалена няколко години след смъртта му.
 
Ранни години
 
Ин Джън е роден през 259 г. пр.н.е. в Хандан (княжество Джоу), където неговият баща Дзъчу е заложник. При ражденето му е дадено името Джън („първи“). Майка му е наложница, която преди това има връзка с влиятелния придворен Лю Буей. Именно благодарение на интригите на последния, Джън наследява престола, което поражда слуховете, че Лю Буей е истинския баща на Джън.
 
Когато на 13 години Джън става цински владетел, държавата му е най-могъщата в Поднебесната. Държавното устройство на царството Цин се отличава с мощна военна машина и многочислена бюрокрация.
 
До 238 г. Джън е непълнолетен, а от негово име управлява Лю Буей като регент и първи министър. През тези години бъдещият император усвоява популярната в двора тоталитарна идеология на легизма, чийто най-ярък представител по това време е Хан Фей. Когато Джън става на 22 години, той изпраща на заточение Лю Буей, заподозрян в организиране на бунт.
 
През следващите години Джън завладява едно след друго шестте царства — Хан, Уей, Чу, Ян, Джао и Ци. С това приключва периода на Воюващите царства и се създава първата, обединена, и многонационална държава с централизирана власт при Династия Цин. За целта Джън използва всякакви средства –шпионска мрежа, подкупи, мъдри съветници, сред които първо място заема Ли Съ. През 227 г. пр.н.е. е заловен изпратения от княз Дан от царството Ян наемен убиец. На 39 години Джън пръв в историята на Китай постига обединение на страната и приема тронното име Цин Шъхуан.
 
Титлата на първия император
 
Собственото име на бъдещия император — Ин Джън е дадено по името на месеца, в който е роден – първия в китайския календар.
 
Безпрецедентното могъщество на владетеля на империята изисква въвеждането на нова титла. Цин Шъхуан-ди буквално означава „император-основоположник Цин“. Старото наименование ван, превеждано „като монарх, княз, цар“, е вече неприемливо: с отслабването на Джоу титлата ван се девалвира. Първоначално термините Хуан („властелин, августейши“) и Ди („император“) се употребяват поотделно. Тяхното обединение подчертава единовластието на владетеля от нов тип. Създадената по този начин императорска титла просъществува до Синхайската революция от 1912 година, до края на имперската епоха.
 
 
Управлението на империята
 
Колосалната кампания по обединението на Поднебесната империя е завършена през 221 г., след което новият император провежда поредица от реформи за утвърждаване на завоюваното обединение. Цин Шъхуан обявява прекратяването на всички войни завинаги, събира от князете оръжието им и го претопява, построявайки от тях 12 големи монумента. Императорът обръща голямо внимание на селското стопанство и подпомага развитието на частната собственост върху замята. Успоредно с това уеднаквява паричната система в държавата и построява голяма пътна мрежа.Въвежда единна система на мерки и теглилки. Въз основа на езика и писмеността на държавата Цин, в новата империя се обединява езика и писмеността, изписването на йероглифите се стандартизира. През 212 г.пр.н.е., Цин Шъхуан издава заповед за изгарянето и унищожаването на различни книги, забранява частните училища.
 
За столица на империята е избран Сянян, недалече от съвременния град Сиан. Тук са доведени сановниците и велможите от всички покорени държави. За да се подтиснат центробежните тенденции по места, империята е разделена на 36 военни окръга, с управители назначавани лично от императора. В знак на обединението отбранителните стени са разрушени. Запазени са само тези на север, като отделните части са укрепени и свързани: по такъв начин новосъздадената Велика китайска стена защитава Средното царство от варварите номади.
 
През последните десет години от живота си императорът рядко се задържа в столицата. През периода 219-211 г.пр.н.е. прави ритуални обиколки в империята си, по време на които оставя своя знак на седем свещени планини. Маркирането се извършва по оригинален начин: на върха на всяка планина е поставена каменна колона или стела, на която е гравирана поетическа възхвала на императора. Каменните стели не достигат до нас, но шест надписа са преписани от историка Съма Циен и благодарение на него достигат до наши дни:   
 
„През тази двайсет и шеста година
той най-напред обедини Всичко в Поднебесната- всички се покориха и се изпълниха с уважение. Той лично обиколи далечните райони, изкачи се на Великата планина и огледа цялата източна граница. Придружаващите го сановници размишляват над подвизите му, проследяват корените и причините за делата и постиженията му и уважително изреждат неговите заслуги и огромни добродетели.”
 
—надпис на връх Тай
 
 
Повече от всичко императорът се безпокои от идването на смъртта. По време на своите пътувания той се запознава с различни магьосници, надявайки се да узнае от тях тайната на елексира на безсмъртието. През 219 г.пр.н.е. той изпраща експедиция за търсенето му към островите на Източно море (вероятно в Япония). Конфуцианските учени виждат в това просто суеверие, заради което си плащат жестоко: по заповед на императора, според преданието, 460 от тях са закопани живи в земята. През 213 г.пр.н.е. Ли Съ убеждава императора да издаде заповед за изгарянето на всички книги, с изключение на онези, посветени на селското стопанство, фармацията, медицината и гаданияата. В последните години от живота си, разочарован от липсата на перспектива за постигане на безсмъртие, Цин Шъхуан все по-рядко предприема обиколки из страната, ограждайки се от света в огромния си дворец. Избягвайки общуването с простосмъртните, императорът очаква, че ще бъде обожествен. Вместо това, тоталитарното му управление поражда растящо с всяка година недоволство. Разкривайки три заговора, императорът няма основание да се доверява на приближените си. Умира през 210 или 209 година по време на поредната обиколка на владенията си. След смъртта му пламват династични борби и през 206 година цялото му семейство е избито.
 
Гробницата на императора
 
Нищо друго не илюстрира така добре могъществото на Цин Шъхуанди от размерите на погребалния комплекс, който той започва да строи приживе. Гробницата е в центъра на вниманието му още от 13-годишна възраст. Тогава започва работата по нея, така ни осведомява Съма Циен. За построяването на мавзолея недалеч от днешния град Сиан са привлечени 700 000 работници и занаятчии. Могилата с погребението на първия император е идентифицирана едва през 1974 година. Нейното проучване продължава и сега.
 
За съпровождането на императора в света на отвъдното е изваяна многобройна теракотена армия. Лицата на воините са индивидуализирани, в миналото телата им са били ярко оцветени. За раздлика от предшествениците си — например, владетелите на държавата Шан (ок. 1300-1027 г. пр. н.е.) - императорът се отказва от масови човешки жертвоприношения.
 
Комплексът гробница на Цин Шъхуан е включен в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО .
 
Репутация
 Click here for the best hotel deals - HotelsCombined.com
Управлението на Цин Шъхуан е основано на принципите на легизма, изложени в трактат на Хан Фей. Всички запазени писмени свидетелства за Цин Шъхуан са пречупени през призмата на конфуцианския мироглед на ханските историография, преди всичко на Съма Циан. Има вероятност в привежданите от тях сведения за изгарянето на книгите, забраната на конфуцианството и екзекуцията на последователите на Конфуций да е отразена конфуцианската антицинска пропаганда, насочена срещу легистите.
 
В традиционното изображение обликът на Цин Шъхуан като чудовищен тиранин е тенденциозно преувеличен. Всички следващи китайски династии наследяват и прилагат административно-бюрократичната система на управление на държавата, създадена при първия император.
 
Цин Шъхуан в изкуството
 
·         По мотиви от историята на обединението на Китай Чън Кайгъ през 1999 година снима филма „Император и убиец“, който следва сюжета на съчинението „Ши цзи“ на Съма Циен. През 2002 година Чжан Имоу снима на тази тема най-скъпия филм в историята на китайското кино до този момент - „Герой“.
·         През 2006 година на сцената на Метрополитен-опера (Ню-Йорк) е премиерата на операта „Първият император“ (композитор — Тан Дун, режисьор — Чжан Имоу). Партията на императора изпълнява Пласидо Доминго.
·         През 2008 година ролята на Цин Шъхуан в холивудския филм „Мумията: Гробницата на императора на драконите“ изпълнява Джет Ли.
 
 
Император Цин Шъхуан, ръководи строителството на Великата китайска стена.
  ЗАПОЗНАНСТВА
 

 Save on your hotel - HotelsCombined.ru

 

 

 

 

 

 

 

2009 © greatwall-bg.com