НАЗАД
История на Китай

 

中國史

ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата суверена и петимата императора
Династия Ся
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Трите царства
Династия Дзин
Южни и северни династии 420–589
Династия Юен
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна република след 1949 
Китайска република (в Тайван)
 

 

ЗАПОЗНАНСТВА
 

 

 

Китайската цивилизация произлиза от различни градове държави по поречието на Жълтата река през епохата на Неолита, а писмената история на Китай започва с династия Шан (около 1550 пр.н.е. – около 1046 пр.н.е.).
 
Древен Китай
Китай в епохата на митичните владетели. Династия Ся
 
Около 2000та година пр. Хр. водите на Жълтата река придошли, причинявайки истински потоп. Императора Yao изпратил Gun от рода Ся да намери начин да спре наводнението. Gun наредил да се построят барикади, блокади по реката, които да спрат нейното преливане. 9 години продължили тези опити, но реката само заобикаляла блокадите и продължавала да опустошава всичко по пътя си. През това време на власт дошъл Shun, 5тия от легендарните императори. Той наредил да убият Gun, задето не се справил с поверената му важна задача. На негово място назначил Yu, неговия син, да довърши делото на баща си. Според легендата, той бил назначен едвам 5 дена след като се бил оженил за младата си съпруга. 13 години той се трудил без да се прибере в къщи и три пъти преминал покрай дома си без да влезе, първия път жена му била бременна, втория път държала бебе, което правело първите си стъпки, а третия сина му го поздравил и го подканил да влезе, но той отказал, с думите че докато реката оставя хора без дом, той не може да се прибере. Тази история показва решителността и усърдието на Yu. За разлика от баща си, Yu използвал друг метод за спирането на реката. Той наредил да се направят канали по реката, които да отвеждат водата към морето и същевременно такива които да напояват отдалечените полета. По този начин той не само спрял наводнението, но и увеличил селскостопанската продукция. Императора Shun бил така впечатлен от неговото постижение и отдаденост, че го направил свой наследник, вместо сина си. След като седнал на трона, Ю разделил Поднебесната на 9 провинции. В знак на преклонение пред императорската власт, губернаторите на тези провинции изпратили на владетеля бронз, от който били изработени 9 триножника, върху които имало картини, описващи особеностите на тези провинции. Ю наредил деветте триножника да бъдат изложени пред вратите на двореца му, като символ на неговата власт над познатия дотогава свят. Постепенно триножниците се превърнали в символ на суверенитета, владетелското достойнство, и доказателство, че този, който ги притежава е избран да властва от Небето. Нещо повече, те имали необикновеното свойство да променят тежестта си – били тежки ако владетелят бил справедлив и добродетелен, и леки ако тънел в пороци и насилие. Затова и за несправедливите императори било лесно да загубят триножниците, както станало с тираничния Дзие – последният владетел от династията Ся. След смъртта си, Yu предал властта на сина си, Qi, вместо да я даде на най-достойния и способен човек, с което прекъснал дотоговашния модел на управление и сложил начало на династииния метод. За по-нататъшните владетели от династия Ся е известно много малко. При императора Tai Kang е имало въстание от неговите петима братя, което застрашавало единството на държавата. Следващия император Zhongdi бил неспособен да управлява двамата си министри Xi и He, които били потънали в пороци – похот, алчност и егоизъм. Последния от владетелите, Jie бил жесток и покварен тиран, и бил свален от основателя на следващата династия, Tang, които се разбунтувал деспотизма на Jie, събрал армия и след като го свалил о трона, го изпратил в изгнание някъде на юг, където той и умрял. Това също е първия период в историята на Китай, за които са намерени археологически находки. Трябва да се отбележи, че западните археолози не са напълно убедени че тези находки обезателно свидетелстват за „митичната” династия Ся. Erlitou е селището, датиращо най-рано в цяла Източна Азия и до момента, най-ранно познатата за нас столица на Китай. Открито е 1959 година и е било с размери приблизително 300hka, но поради селскостопанска дейност и тъй като в момента има три съвременни села върху голяма част от него, реалното място където може да се копае е много малко. Първите заселници са били примитивни хора от културата Yangshao (3500 – 3000 г. пр. Хр.) и Longshan (3000-2500 г. пр. Хр.), след което последват 600 години, в които селището е било пусто, докато през 2000 г. са дошли носителите на културата Erlitou. Около 1250 г. пр. Хр. селището запустява и постепенно бива напълно изостовено. Предполага се че възникването на града Zhengzhou, не далече от Erlitou, е причина за неговото изоставяне. Там са открити находки подобни на Erlitou и учените смятат че може би е имало заповед за изместването на населението, включително занаятчиите, към Zhengzhou с някаква стратегическа цел. Открити са дворцови сгради, гробници, леярници за леене на бронз, бронзови сечива, павирани пътища, керамични изделия и изделия от слонова кост, . В града до сега са открити 8 двореца, три напълно разкрити, като последния през 2003 година. Погребенията на по-важните благородници са се състояли в дворовете на тези дворци. В гробниците са открити и бронзови, нефритени и тюркоазени изделия, украшения от раковини и черупки. Близо до ръката на погребания има открити бронзови камбани, както и изделия с форма на дракон, направени от около 2000 парчета тюркоаз и нефрит. Erlitou също е имал мрежа от пътища, запазени са непокътнати следи от каруца, дълга 5 метра и широка 1,но не е ясно дали животни или хора са я дърпали. Бронзови основи, както и стени от набита пръст, почва, високи 2 метра също са открити. Erlitou е най-вече познат заради множеството си бронзови находки, предполага се че селището е държало монопола върху бронзолеярството.
 
Възстановяване на единната държава. Династия Суй (581-618)
 Click here for the best hotel deals - HotelsCombined.com
С възцаряването на династията Суй приключва четиривековният период на политеческа раздробеност на Китай и постоянни междуособни войни. Независимо, че управлението ѝ е сравнително кратко, по време на тази династия и особено чрез реформите, осъществени от нейния основател Ян Дзиен (император Уан) страната се стабилизира, разширяват се обработваемите площи, увеличава се населението, на юг и на север започват да се появяват нови градове.
 
При тази династия се появяват търговски обединения (туан и хан), които дават мощен тласък за развитието на разрушеното през предишните векове китайско стопанство. В съответствие с конфуцианските принципи император Ян Дзиен предприел мерки за регулиране на социалните отношения в страната, които също оказали сериозно влияние за цялостното стабилизиране на китайското общество от то
ва време.
Намалени били данъците, отменен бил държавния монопол върху добива на сол и производство на вино, започнали да се секат нови монети. Като убеден привърженик на конфуцианството Ян Дзиен се стараел да подбира за държавна служба учени и поставил основите на изпитния институт, върху който се изгражда цялостната по-нататъшна китайска политическа система по време на империята.
Сунските императори изградили държавната администрация по хански образец, но направили и някои подобрения - ново административно деление, съкратен бил значително и броят на държавните служители.
Ян Дзиен упорито се опитвал да укрепи централната власт и се разправил безпощадно с местните благородници. През 604 г. обече той бил убит от сина си Ян Гуан, който се възкачил на престола. Новият император продължил курса на баща си по увеличаване на държавната хазна, икономическа и политическа централизация. Той учредил чиновническата степен дзинши, която по-късно се превърнала в един от главните канали за придвижване в службата, подчертавайки освен това приоритета на хуманното, гражданското начало в страната.
Ян Гуан пренесъл столицата в Луоян, преселвайки там повече от 10 000 богати семейства и построявайки разкошен дворцов ансамбъл.
За укрепване на връзките между центъра на империата и нейните по-отдалечени краища бил изграден воден път, свързващ долините на реките Хуанхъ и Яндзъ. Това грандиозно съоръжение, изградено на базата на стари и нови канали, останало в историята под името "Великият канал". Той способствал за развитието на търговията, укрепване на контактите между столицата и провинциите, давал възможност за голяма маневреност в случай на необходимост от прехвърлянето на войски.
Друго мащабно събитие през управлението на сунските императори станало възстановяването и укрепването на Великата стена (607-608). В тези крупни строителни дейности били ангажирани огромно количество хора. Според източниците, през управлението на Ян Гуан за изграждането на новата столица Луоян били свикани 2 милиона души, а за работите по Великия канал и Великата стена - 1 милион.
За разлика от успешната си вътрешна политика във външен план сунските императори водили продължителни, но малко успешни войни по всички граници на държавата. Един от най-сериозните противници на империята по това време бил Тюркският каганат и в стремежа си да обединят страната през VI век сунските владетели понякога признавали зависимостта си от тюрките. На североизток китайците се опитвали да завладеят Ляонин и морските пътища в Жълто море. Така обект на тяхната завоевателна политика станали корейските държави Когурьо и Пекче, а в тази борба южнокорейското кралство Шила било привлечено като съюзник на Китай. В ожесточена война през 612-614 г. китайците на три пъти предприемали неуспешни походи в Корея. Тези военни неуспехи довели до широкомащабно народно въстание срещу династията, което било най-силно в провинциите Шандун и Хънан и лично Ян Гуан оглавил поход за разправата с бунтовниците. Именно на територията на тези две провинции през 610 г. въстаниците образували своя държава, обявявайки за неин владетел един бивш селски старийшина и дългогодишен воин - Доу Дзиендъ. По това време в лагера на императорските привърженици възникнали разногласия, като най-съобразителен в трудната обстановка се оказал един роднина на Ян Гуан по женска линия - Ли Юен. Той се разбунтувал през 617 г. в Тайюан и скоро, заедно с войска, подсилена с тюркска конница, превзел Чанан.

 

След неуспехите в Корейския поход и спасявайки се от бунтовниците, Ян Гуан избягал на юг. През 618 г. той бил убит от дворцовата стража в град Дзянду, с което приключило краткотрайното управление на династия Суй.
 
Разцвет на китайската държавност. Династия Тан (618-907)
Управлението на династия Сун (960-1279)
Управлението на династия Юен (1271-1368)
Управлението на династия Мин (1368-1644)
Управлението на династия Цин (1644-1911)
 
През XVII в. бива основана династията Цин (1644-1911 г.). Цинското правителство изпраща свои върховни представители и въвежда закони за тибетската система на управление и правила за по-ефикасното им прилагане. През XIX в., в последния период на династията Цин, британците придружават инвазията си в крайбрежните райони на Китай с инвазия в Тибет. През последните години на династията Цин и в началото на Република Китай, обявена през 1911 г., британците полагат всички възможни усилия, за да откъснат Тибет от Китай, но в крайна сметка Тибет запазва връзките си с централното китайско правителство, а Китай продължава да упражнява своя суверенитет над Тибет, който е установен още от династията Юан.
 
Модерна история
Синхайската революция и създаване на Китайската република (1911-1918)
Първата световна война (1918-1927)
 
Като страна от Антантата, по време на Парижката конференция в началото на 1919 г., Китай настоява за отмяна на наложеното му от Япония на 9 май 1915 г. споразумение („21-те искания”), връщане на концесиите (особено на германските в провинция Шандун), извеждане на чуждите войски от страната и т.н. Съюзниците обаче отказват изобщо да разглеждат въпроса за възстановяването на китайския суверенитет, което предизвиква стихийни недоволство в страната. На 4 май над 3000 студенти от пекинските университети излизат на площад „Тянанмън” с искане правителството да не подписва Версайския мирен договор и да бъдат извадени от състава му прояпонски настроените министри. Опитите на кабинета да разгони студентите със сила обаче довеждат до разрастване на антияпонските и антиправителствени протести, които обхващат също Тиендзин, Шанхай, Нанкин, Чанша и други големи градове. Кулминацията на това стихийно движение е на 4 май 1919 г. в Шанхай, където местните работници и търговци, солидаризирайки се със студентите, обявяват обща стачка, в която се включват ок. 60 000 души („Движението от 4-и май”). Масовите протести принуждават правителството да се откаже от подписването на Версайския договор, да уволни прояпонските министри и да прекрати репресиите срещу демонстрантите. Друг не по-маловажен резултат от „Движението от 4-и май” е активната политизация на китайската интелигенция, един от резултатите на която става създаването през октомври 1920 г. на Китайската комунистическа партия (ККП) и засилването на националистическите настроения. Непосредствено след „Движението от 4-и май” ръководителят на Гоминдана Сун Ятсен започва мащабна реорганизация на партията, целейки превръщането ѝ във водеща политическа сила в националната революция. В края на 1920 г. Сун се установява в Гуанджоу (Кантон). През април 1921 г. стария (от 1913 г.) републикански парламент, който го избира за президент на Китайската република. На този пост Сун Ятсен се опитва да направи провинция Гуандун база на революционните сили в страната, преди да поеме на обединителен поход на север, привлича в правителството си комунисти. Тази му дейност среща съпротива от страна на великите сили и местни милитаристи и през юни 1922 г. генерал Чън Дзюнмин извършва военен преврат и прогонва Сун Ятсен. През февруари 1923 г. обаче самият Чън е свален от негови противници, които отново канят Сун да оглави правителството. В опит да си осигури международна подкрепа, възстановеният президент установява приятелски отношения със Съветска Русия и Коминтерна, под чието влияние китайските комунисти са принудени да си сътрудничат с Гоминдана. Междувременно китайския Север става арена на милитаристки борби (дзилийско-футиенска война от 1922 г.). През 1924 г. един от дзилийските водачи Цао Куню заема президентския пост но войната продължава и той е сменен на свой ред от Дуан Цижуей, който включва в новото правителство привърженици на Сун Ятсен. Тези събития принуждават Дуан Цижуей да излезе с инициатива за свикването на общокитайска обединителна конференция и кани на нея Сун Ятсен. Последният приема и тръгва за Пекин, но на 12 март 1925 г. той умира без да види мечтата си за единен Китай осъществена. На 1 юли 1925 г. в страната е образувано Национално правителство с участието на всички основни фигури от Гоминдана, което обявява като върховен приоритет обединението на Китай под своя власт. За тази цел се провежда реорганизация на армията, която получава името Националнореволюционна армия (НРА), и повежда успешни военни действия срещу отцепниците. През тези години започва и конфликтът между Гоминдана и Китайската комунистическа партия. След март 1926 г., под ръководството на един от генералите на НРА Чан Кайши, започва ограничаване дейността на комунистите, забранено им е да заемат ръководни постове в управлението. През май с.г. на пленум на Централния изпълнителен комитет на Гоминдана Чан Кайши е избран за негов председател. На пленума е взето и решение НРА да започне поход на север („Северният поход”) за обединение на страната. Военните действия са успешни и през декември 1926 г. – под влияние на лявото крило на Гоминдана – столицата на страната е пренесена от Гуанджоу в Ухан, независимо от настояването на Чан Кайши тя да бъде в Нанчан, където е неговият щаб. През март 1927 г. в Ухан се провежда пореден пленум на ЦИК на Гоминдана, който в опита си да отслаби влиянието на Чан, избира ново Национално правителство начело с Уан Дзинуън. В него влизат и двама членове на ККП. На свой ред – през април 1927 г. – Чан Кайши обявява в Нанкин създаването на свое Национално правителство, с което в Гоминдана настъпва открит разкол. Обстановката се усложнява още повече през есента и зимата на същата година, когато ККП се опитва да вдигне селско въстание в южните провинции Хунан, Хубей, Дзянси и Гуандун. Най-широк отзвук от тези събития получило въстанието от 11-13 декември 1927 г. в Гуанджоу („Кантонска комуна”), което е последният опит на ККП да създаде своя революционна база на юг и на да започне революцията отначало. С нейния край приключва и националната революция от 1925-1927 г. като един от етапите в китайската националноосвободителна революция. Главните резултати от тези бурни години стават възстановяването на държавността и разкола в националноосвободителното движение, оформят се двете главни идейно-политически течения – националистическо и комунистическо, чиято борба през следващите две десетилетия ще реши съдбата на Китай.
 
"Нанкинското Десетилетие" (1927-1937)
Национално-освободителната война срещу японските завоеватели (1937-1945)
 
През юли 1937 г., Япония атакува китайски войски на моста „Марко Поло“, близо до Пекин. Това е началото на война, която се води до 1945 година. Само за 18 месеца, японците окупират много от най-важните китайски пристанища, индустриални и търговски центрове.
Войските на Чан Кайшъ отстъпват до Чунцин, където остават до края на войната. Съюзниците му, Британия и САЩ, го подкрепят по въздух и по Бирманския път. Китай е разделен на три части: окупирана от Япония; контролирана Гуоминдана и комунистическа.

 

На северозапад, комунистическите войски прилагат успешно партизански стратегии срещу японците. Малки единици от комунистката армия навлизат дълбоко в японските територии, нанасят удар на важни японски цели и се оттеглят бързо в безопасност. Японците контролират градчетата, големите градове и, по време на деня, пътищата. Комунистите пък действат сред селяните и скоро печелят контрол над провинциалните местности.
Китайската Червена армия е използвана, за да разпространява комунистическата идеология. Веднъж завоювали някоя територия, комунистите веднага започват да печелят подкрепата на селяните като намалявали наема на земите и лихвите. Войниците помагат в полята и на хората и са виждани от тях като „защитници и приятели на народа“. През 1945 година вече 95 милиона селяни са под комунистически контрол в обхвата на 19 освободени региона. Подкрепата на селяните е много важна и за партизанските тактики на Червената армия. Както казва Мао: " Селяните са морето, а Червената армия са рибите, които плуват в него"
През 1937 година комунистите държат 30 000 кв. метра от Китай, в които живеят два милиона човека. През 1945 г., когато Япония капитулира, комунистите контролират вече 300 000 кв. метра земя и 95 милиона души. Това слага край на войната с Япония.
 
Победата на народната революция. Установяването на КНР (1945-1949)
„Културната Революция" (1967-1976)
Епохата на реформите (след 1976 г.)

 

 

 

 

ЗАПОЗНАНСТВА
 

 Save on your hotel - HotelsCombined.ru

 

 
 
Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall история сайт запознанства секс любов Great Wall Самотна съм чакам те Great Wall китай династия император конфуций Great Wall
 
 

 

2009 © greatwall-bg.com